бунтовница
[bunˈtɔvnit͡sɐ]
бунтовница значение:
Какво е бунтовница? Жена, която участва в бунт или въстание.
1. (пряко) Жена, която участва в бунт или въстание.
2. (преносно) Жена с непокорен, несъгласен дух, която се противопоставя на установените порядки.
- Ударение
- бунто̀вница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бун-тов-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- бунтовнички
Примери за използване на бунтовница
(пряко)
- Райна Княгиня е известна българска бунтовница.
- Заловената бунтовница отказа да предаде другарите си.
(преносно)
- Още като ученичка тя беше бунтовница и спореше с учителите.
Синоними на бунтовница
Антоними на бунтовница
Как се пише бунтовница
Грешни изписвания: бунтовничка, бонтовница, бунтувница, бунтовнйца
Думата се пише с 'о' в суфикса '-овница'. Множественото число се образува със смяна на 'ц' с 'ч' пред 'к' -> 'бунтовнички' (поради палатализация), но основната форма завършва на '-ца'.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Bund
Коренът е 'бунт', който идва от немското 'Bund' (съюз) през полски 'bunt', придобивайки значение на въстание. Наставката '-овница' е типична българска словообразувателна морфема за лица от женски пол.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
