бъзлив
[bɐzˈlif]
бъзлив значение:
Какво е бъзлив? Който лесно се плаши; страхлив, неуверен в себе си.
1. (разговорно) Който лесно се плаши; страхлив, неуверен в себе си.
- Ударение
- бъзлѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- бъз-лив
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- бъзливи
Примери за използване на бъзлив
(разговорно)
- Той е твърде бъзлив, за да скочи с бънджи.
- Не бъди бъзлив, ела с нас в тъмното!
Как се пише бъзлив
Грешни изписвания: бъслив, базлив, бъзлйв
Проверка на звучната съгласна з може да се направи чрез формата за множествено число или женски род, където тя е пред гласна: бъзливи.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бъз (корен)
Свързано с диалектния и разговорен глагол 'бъзя се' (страхувам се) и корена 'бъз', вероятно звукоподражателен или свързан с идеята за бързо бягане ('бъзо').
Употреба
Чести словосъчетания:
- бъзлив човек
- много бъзлив
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
