българофонче
[bɐlɡɐroˈfont͡ʃe]
българофонче значение:
Какво е българофонче? Дете, за което българският език е роден или основен, или което говори български език (често използвано в контекста на чужбина или смесени бракове).
1. (социолингвистика) Дете, за което българският език е роден или основен, или което говори български език (често използвано в контекста на чужбина или смесени бракове).
- Ударение
- българофòнче
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бъл-га-ро-фон-че
- Род
- среден
- Мн. число
- българофончета
Примери за използване на българофонче
(социолингвистика)
- В неделното училище се събират десетки българофончета, живеещи в Лондон.
- Радостно е да срещнеш малко българофонче на хиляди километри от родината.
Синоними на българофонче
Как се пише българофонче
Грешни изписвания: българуфонче, балгарофонче, бългърофонче, българовонче, българофунче
Сложна дума, при която съединителната гласна е 'о'. Пише се слято.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:phone
Хибридна съставна дума от 'българо-' (свързано с България/езика) + гръцкия корен 'фон' (звук, глас/говорещ), по модела на 'франкофон'. Умалителна форма.
Употреба
Чести словосъчетания:
- малко българофонче
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
