вагант
[vɐˈɡant]
вагант значение:
Какво е вагант? Средновековен странстващ студент, клирик или поет (познат още като голиард), изпълняващ светски песни на латински език.
1. (история/литература) Средновековен странстващ студент, клирик или поет (познат още като голиард), изпълняващ светски песни на латински език.
- Ударение
- вага́нт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ва-гант
- Род
- мъжки
- Мн. число
- ваганти
Примери за използване на вагант
(история/литература)
- Поезията на вагантите възхвалява виното, любовта и свободния живот.
- В средновековните университети вагантите често са били източник на безредици.
Как се пише вагант
Грешни изписвания: въгант, вагънт
Пише се с в в началото (от лат. vagans).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:vagans
От латинското 'vagans' (скитащ), причастие на глагола 'vagari' (скитам се). Терминът навлиза в българския чрез западноевропейската литература и история.
Употреба
Чести словосъчетания:
- поезия на вагантите
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
