величав
[vɛliˈtʃaf]
величав значение:
Какво е величав? Който се отличава с величие, внушителност и тържественост; изпълнен с достойнство.
1. (пряко) Който се отличава с величие, внушителност и тържественост; изпълнен с достойнство.
- Ударение
- велича̀в
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ве-ли-чав
- Род
- мъжки
- Мн. число
- величави
Примери за използване на величав
(пряко)
- Пред погледа им се разкри величава гледка към планинските върхове.
- Той имаше величава осанка, която респектираше всички присъстващи.
Синоними на величав
Как се пише величав
Грешни изписвания: велечав, велйчав, величъв
Думата се пише с 'и' във втората сричка, тъй като произлиза от корена 'велик'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:великъ
Произлиза от корена на старобългарската дума 'великъ' с наставка '-ав'. Сродна с общославянското *velь. Думата е запазила значението си за нещо голямо и внушително през вековете.
Употреба
Чести словосъчетания:
- величав подвиг
- величава осанка
- величава гледка
- величав паметник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
