вестител
[vɛsˈtitɛl]
вестител значение:
Какво е вестител? Човек, който носи или съобщава новина/вест.
1. (пряко) Човек, който носи или съобщава новина/вест.
2. (преносно/поетично) Явление или знак, който предвещава настъпването на нещо.
- Ударение
- вестѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вес-ти-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- вестители
Примери за използване на вестител
(пряко)
- Вестителят пристигна задъхан от бойното поле.
- Те бяха вестители на добрата новина за края на войната.
(преносно/поетично)
- Кокичето е вестител на пролетта.
- Първите капки дъжд бяха вестител на бурята.
Как се пише вестител
Грешни изписвания: вистител, вестетел, вестйтел
Коренът е вест. Наставката е -ител (за лица, извършващи действие).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣсть
Образувано от съществителното 'вест' (новина) или глагола 'вестя' + наставка за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вестител на мира
- вестител на победата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
