Dumite-BG – онлайн речник за българския език

глашатай

[ɡɫɐʃɐˈtaj]

глашатай значение:

Какво е глашатай? Служител в миналото, който е обявявал на висок глас по улиците и площадите официални разпоредби, новини или съобщения.

1. (историческо) Служител в миналото, който е обявявал на висок глас по улиците и площадите официални разпоредби, новини или съобщения.
2. (преносно) Човек, който разпространява идеи или новини (често с негативен нюанс за прекалена публичност).
Ударение
глашата̀й
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гла-ша-тай
Род
мъжки
Мн. число
глашатаи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глашатай

(историческо)
  • Глашатаят биеше барабана и събираше хората на площада.
(преносно)
  • Той стана глашатай на новата политическа идеология.

Как се пише глашатай

Грешни изписвания: глашатаи, Глъшатай, Глашътай, Глашатъй
В единствено число думата завършва на й (кратко). В множествено число завършва на и (глашатаи).

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:глашатай
Заемка от руски език, където произлиза от старинния глагол 'гласить' (викам, обаждам) и корен 'глас'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • царски глашатай
  • селски глашатай

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.