викане
[ˈvikɐnɛ]
викане значение:
Какво е викане? Действието по издаване на силен глас; крясък.
1. (пряко) Действието по издаване на силен глас; крясък.
2. (пряко) Действието по призоваване или повикване на някого.
- Ударение
- ви'кане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-ка-не
- Род
- среден
- Мн. число
- викания
Примери за използване на викане
(пряко)
- Силното викане на децата се чуваше чак на улицата.
- От много викане по време на мача гласът му падна.
(пряко)
- Викането на лекар беше наложително.
- Чух викане по име, но не видях кой ме търси.
Синоними на викане
Как се пише викане
Грешни изписвания: викъне, вйкане
Като отглаголно съществително от глаголи на -а, завършва на -ане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:викам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'викам' + наставката '-не'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- силно викане
- викане за помощ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
