шепнене
[ˈʃɛpnɛnɛ]
шепнене значение:
Какво е шепнене? Процесът на говорене много тихо, без участие на гласните струни, обикновено за да не бъде чут разговорът от други.
1. (пряко) Процесът на говорене много тихо, без участие на гласните струни, обикновено за да не бъде чут разговорът от други.
- Ударение
- шѐпнене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- шеп-не-не
- Род
- среден
- Мн. число
- шепнения
Примери за използване на шепнене
(пряко)
- Чуваше се само тихото шепнене на влюбените в парка.
- Шепненето в час е забранено от учителя.
Как се пише шепнене
Грешни изписвания: шепнине
Отглаголно съществително от 'шепна'. Окончанието е -ене, типично за глаголи от I и II спрежение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:шьпътъ
Произлиза от общославянския корен, свързан със звукоподражание на тихия говор. Свързано с глагола 'шепна'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тихо шепнене
- едва доловимо шепнене
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
