викарий
[viˈkarij]
викарий значение:
Какво е викарий? Духовно лице в православната и католическата църква, което е помощник и заместник на архиерей (епископ, митрополит или папа) при изпълнение на задълженията му или при управлението на епархия.
1. (религия) Духовно лице в православната и католическата църква, което е помощник и заместник на архиерей (епископ, митрополит или папа) при изпълнение на задълженията му или при управлението на епархия.
- Ударение
- вика̀рий
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-ка-рий
- Род
- мъжки
- Мн. число
- викарии
Примери за използване на викарий
(религия)
- Епископът назначи нов викарий за западната област.
- Католическият свещеник служи като викарий в енорията.
Синоними на викарий
Как се пише викарий
Грешни изписвания: викари, викарии, вйкарий, викърий, викарйй
Думата завършва на -ий в единствено число (викарий). В множествено число завършва на -ии (викарии).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:vicarius
От латинското 'vicarius' (заместник, наместник), през църковнославянски или руски. Първоначалното значение е 'този, който замества друг'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- епископски викарий
- генерален викарий
- папски викарий
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
