наместник
[nɐˈmɛstnik]
наместник значение:
Какво е наместник? Лице, което замества владетел, висш духовник или ръководител в управлението на област или институция; заместник с пълномощия.
1. (администрация/църква) Лице, което замества владетел, висш духовник или ръководител в управлението на област или институция; заместник с пълномощия.
2. (религия) В религиозен контекст: представител на божество на земята (напр. папата като наместник на Христос).
- Ударение
- намѐстник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-мест-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наместници
Примери за използване на наместник
(администрация/църква)
- Царският наместник управляваше областта с желязна ръка.
- Назначиха го за наместник на патриарха.
(религия)
- Папата се счита за наместник на Христос на земята.
Синоними на наместник
Антоними на наместник
Как се пише наместник
Грешни изписвания: намесник, нъместник, наместнйк
В корена на думата се запазва групата от съгласни ст (от 'място'), въпреки че при изговор 'т' може да не се чува ясно.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:място
Калка (буквален превод) на гръцкото 'epitropos' или латинското 'locum tenens'. Образувано от предлога 'на' + 'място' + суфикс '-ник' (този, който е на мястото на някого).
Употреба
Чести словосъчетания:
- царски наместник
- архиерейски наместник
- божи наместник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
