Dumite-BG – онлайн речник за българския език

випускник

[viˈpusknik]

випускник значение:

Какво е випускник? Ученик или студент, който завършва курс на обучение заедно с останалите от своя випуск (година).

1. (образование) Ученик или студент, който завършва курс на обучение заедно с останалите от своя випуск (година).
Ударение
випу̀скник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-пус-кник
Род
мъжки
Мн. число
випускници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на випускник

(образование)
  • Той е випускник на Математическата гимназия от 2005 година.
  • Среща на випускниците се организира на всеки пет години.

Синоними на випускник

Антоними на випускник

Как се пише випускник

Грешни изписвания: вепускник, випусник
Думата се пише с и в първата сричка.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:выпускник
Заемка от руски език, образувана от корена 'пуск' (пусък) с представка 'ви-' (вы-) и наставка '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • випускник на академията
  • златен медал на випускник

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.