вироглавост
[viroˈɡɫavost]
вироглавост значение:
Какво е вироглавост? Качество на човек, който е прекалено упорит, инатлив, своеволен и не се вслушва в съвети или разпореждания.
1. (пряко) Качество на човек, който е прекалено упорит, инатлив, своеволен и не се вслушва в съвети или разпореждания.
- Ударение
- вирогла̀вост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-ро-гла-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
- Преходност
- непреходен
Примери за използване на вироглавост
(пряко)
- Неговата пословична вироглавост му попречи да признае грешката си навреме.
- С вироглавост и инат проблеми не се решават.
Синоними на вироглавост
Антоними на вироглавост
Как се пише вироглавост
Грешни изписвания: вероглавост, вируглавост, вйроглавост, вироглъвост, вироглавуст
Думата се пише с и в първата сричка (от виря) и със съединителна гласна о.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:виря + глава
Сложна дума, образувана от корена на глагола 'виря' (държа изправен, вдигнат нагоре) и съществителното 'глава', със суфикс за абстрактно съществително '-ост'. Първоначалният смисъл е свързан с животно, което вири глава и не се подчинява на поводите.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам вироглавост
- детска вироглавост
- глупава вироглавост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
