Dumite-BG – онлайн речник за българския език

високомерност

[visokoˈmɛrnost]

високомерност значение:

Какво е високомерност? Качество на характера, изразяващо се в надменност, горделивост и пренебрежително отношение към другите.

1. (психология) Качество на характера, изразяващо се в надменност, горделивост и пренебрежително отношение към другите.
Ударение
високоме'рност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ви-со-ко-мер-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на високомерност

(психология)
  • Неговата високомерност отблъсна дори най-близките му приятели.
  • В гласа ѝ се четеше неподправена високомерност.

Антоними на високомерност

Как се пише високомерност

Грешни изписвания: високумерност, вйсокомерност, висукомерност, високомернуст
Сложна дума с две основи 'висок' и 'мер' (от мяра), свързани със съединителна гласна 'о'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:висок + мяра
Сложна дума, образувана от 'висок' и 'мяра' (който има висока мяра за себе си), вероятно калка на гръцкото 'megalophrosyne'. Думата е производна от прилагателното 'високомерен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • студена високомерност
  • проявена високомерност

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.