висота
[visota]
висота значение:
Какво е висота? Разстоянието от основата до върха на нещо или от земната повърхност до дадена точка във въздушното пространство.
1. (пряко) Разстоянието от основата до върха на нещо или от земната повърхност до дадена точка във въздушното пространство.
2. (преносно) Степен на развитие, съвършенство или умствено/нравствено извисяване.
3. (музика) Качество на звука, определящо се от честотата на трептене на звуковите вълни.
- Ударение
- висота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ви-со-та
- Род
- женски
- Мн. число
- висоти
Примери за използване на висота
(пряко)
- Самолетът набра височина и се скри в облаците.
- Връх Мусала се извисява на внушителна висота.
(преносно)
- Той не беше на висотата на своето призвание.
- Тя достигна творчески висоти в своята кариера.
(музика)
- Гласът ѝ има невероятна висота и чистота.
Антоними на висота
Как се пише висота
Грешни изписвания: весота, висута, вйсота
Думата се пише с и в първата сричка (проверка: висок) и с о във втората (наставка -ота).
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vysota
Произлиза от праславянската форма *vysota, образувана от корена *vys- (висок) с наставката -ota. Сродна със старогръцкото ὕψος (височина).
Употреба
Чести словосъчетания:
- надморска висота
- набирам висота
- творческа висота
Фразеологизми:
- на висота
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
