вменяване
[vmɛˈnʲavanɛ]
вменяване значение:
Какво е вменяване? Действието по приписване на вина, отговорност или задължение на някого.
1. (книжовно) Действието по приписване на вина, отговорност или задължение на някого.
- Ударение
- вменя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вме-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вменявания
Примери за използване на вменяване
(книжовно)
- Вменяването на вина на детето е педагогическа грешка.
- Адвокатът възрази срещу вменяването на престъпни намерения на клиента му.
Синоними на вменяване
Антоними на вменяване
Как се пише вменяване
Грешни изписвания: вменявъне
Образувано от глагола вменявам с наставката -не.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:вменявам
Отглаголно съществително име от 'вменявам', което е заемка или калка от руски (вменять), свързано с корена 'меня' (мисля, считам - архаично).
Употреба
Чести словосъчетания:
- вменяване на вина
- вменяване на дълг
- вменяване на задължения
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
