внученце
[ˈvnut͡ʃɛnt͡sɛ]
внученце значение:
Какво е внученце? Гальовна умалителна форма за внук или внучка, обикновено когато е още дете.
1. (Семейство) Гальовна умалителна форма за внук или внучка, обикновено когато е още дете.
- Ударение
- вну'ченце
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вну-чен-це
- Род
- среден
- Мн. число
- внученца
Примери за използване на внученце
(Семейство)
- Бабата се радваше на своето първо внученце.
- Дойдоха всичките ѝ деца и внученца за празника.
Синоними на внученце
Как се пише внученце
Грешни изписвания: внучинце, вноченце
Пише се с 'у' в корена (от 'внук') и с 'е' в наставките.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:внук
Двойно умалителна форма от 'внук' -> 'внуче' -> 'внученце', изразяваща силна привързаност.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
