Dumite-BG – онлайн речник за българския език

вонещ

[voˈnɛʃt]

вонещ значение:

Какво е вонещ? Който издава лоша, неприятна миризма; смърдящ.

1. (пряко) Който издава лоша, неприятна миризма; смърдящ.
Ударение
воня̀щ / вонѐщ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
во-нещ
Род
мъжки
Мн. число
вонещи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вонещ

(пряко)
  • От мазето се носеше тежък, вонещ въздух.
  • Изхвърлиха вонещия боклук в контейнера.

Синоними на вонещ

Антоними на вонещ

Как се пише вонещ

Грешни изписвания: вонящ, вунещ
Дублетна форма. Основната книжовна форма е вонещ (от глагола от II спрежение 'воня'), но се среща и дублетът вонящ. В съвременния език формата с 'е' е по-устойчива за сегашните деятелни причастия от II спрежение.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вонꙗ
Произлиза от старобългарската дума 'вонꙗ' (миризма), с корен, сродни с други славянски езици. Формата е сегашно деятелно причастие на глагола 'воня', което се е адративирало (превърнало в прилагателно).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вонещ въздух
  • вонещ дъх
  • вонещо блато

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.