възбунтуване
[vɐzbuntuˈvanɛ]
възбунтуване значение:
Какво е възбунтуване? Действието по глагола 'възбунтувам се'; вдигане на бунт, противопоставяне на власт или установен ред.
1. (общо) Действието по глагола 'възбунтувам се'; вдигане на бунт, противопоставяне на власт или установен ред.
- Ударение
- възбунту'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-бун-ту-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възбунтувания
Примери за използване на възбунтуване
(общо)
- Възбунтуването на селяните беше потушено бързо от армията.
- Причината за масовото възбунтуване беше липсата на храна.
Антоними на възбунтуване
Как се пише възбунтуване
Грешни изписвания: възбунтоване, вазбунтуване, възбонтуване, възбунтувъне
Наставката е '-уване' (от глагола 'възбунтувам'), а не '-оване'.
Етимология
Произход:Старобългарски/Немски
Оригинална дума:въз- + Bund (съюз/връзка)
Отглаголно съществително от 'възбунтувам'. Коренът 'бунт' идва от немското 'Bund' (през полски/руски), а 'въз-' е старобългарска представка за начало на действие или движение нагоре.
Употреба
Чести словосъчетания:
- всеобщо възбунтуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
