Dumite-BG – онлайн речник за българския език

въздържателски

[vɐzdɐrˈʒatɛlski]

въздържателски значение:

Какво е въздържателски? Който е присъщ на въздържател – човек, който не употребява алкохол (или други упойващи вещества); отнасящ се до въздържанието.

1. (пряко) Който е присъщ на въздържател – човек, който не употребява алкохол (или други упойващи вещества); отнасящ се до въздържанието.
Ударение
въздържа̀телски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
въз-дър-жа-тел-ски
Род
мъжки
Мн. число
въздържателски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въздържателски

(пряко)
  • В началото на XX век в България се основават много въздържателски дружества.
  • Той водеше строго въздържателски начин на живот.

Синоними на въздържателски

Антоними на въздържателски

Как се пише въздържателски

Грешни изписвания: въздържателцки, въздържателстки, ваздържателски, въздаржателски, въздържътелски, въздържателскй
Наставката е -ски, която се добавя към основата на съществителното 'въздържател'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въздръжати
Произлиза от глагола 'въздържам се' (старобълг. въздръжати). Коренът е свързан с 'държа', а наставката '-тел' формира деятеля, от който чрез '-ски' се образува прилагателното.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • въздържателско дружество
  • въздържателско движение
  • въздържателски клуб

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.