Dumite-BG – онлайн речник за българския език

порочен

[poˈrɔtʃɛn]

порочен значение:

Какво е порочен? Който се отдава на пороци; развратен, неморален, греховен.

1. (етика / морал) Който се отдава на пороци; развратен, неморален, греховен.
2. (логика / абстрактно) Който съдържа в себе си грешка, недостатък или противоречие, което го прави невалиден или неефективен.
Ударение
поро'чен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
по-ро-чен
Род
мъжки
Мн. число
порочни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на порочен

(етика / морал)
  • Той водеше порочен живот, изпълнен с хазарт и алкохол.
  • Героят в романа е представен като порочна личност без скрупули.
(логика / абстрактно)
  • Цялата им управленска система е изградена върху порочна практика.
  • Попаднахме в порочен кръг, от който няма излизане.

Как се пише порочен

Грешни изписвания: порочан, пурочен, поручен

В мъжки род единствено число окончанието е -ен (порочен), а в множествено число е-то изпада (порочни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:порокъ
Произлиза от съществителното „порок“ (недъг, грях, вина) + наставка „-ен“. Коренът е общославянски.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • порочен кръг
  • порочна практика
  • порочен живот
Фразеологизми:
  • въртя се в порочен кръг

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.