добродетелен
[dobrodɛˈtɛlɛn]
добродетелен значение:
Какво е добродетелен? Който притежава и проявява високи нравствени качества; който е изпълнен с добродетели.
1. (пряко) Който притежава и проявява високи нравствени качества; който е изпълнен с добродетели.
- Ударение
- добродѐтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- доб-ро-де-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- добродетелни
Примери за използване на добродетелен
(пряко)
- Той беше известен като честен и добродетелен човек, който никога не отказваше помощ.
- Добродетелният живот изисква постоянство и воля.
Синоними на добродетелен
Как се пише добродетелен
Грешни изписвания: добродетелан, добродетелин, дубродетелен, добрудетелен
Думата се пише с променливо я (в случая е поради позицията). Проверката за гласната в последната сричка се прави чрез формата за множествено число: добродетелен — добродетелни (гласната изпада, следователно е 'е').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:добродѣтѣльнъ
Сложена дума, образувана от основите на 'добър' и 'дялам' (върша, правя -> дело). Калка на старогръцката дума 'enaretos'. В старобългарския език думата 'добродѣтѣль' означава 'добро деяние' или 'добро качество'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- добродетелна съпруга
- добродетелен живот
- добродетелна постъпка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
