възкачване
[vɐsˈkat͡ʃvɐnɛ]
възкачване значение:
Какво е възкачване? Движение нагоре към по-високо място; изкачване.
1. (пряко) Движение нагоре към по-високо място; изкачване.
2. (история/политика) Официално поемане на власт (обикновено монархическа); заемане на престол.
- Ударение
- възка̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-кач-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възкачвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на възкачване
(пряко)
- Възкачването към върха е опасно при лошо време.
- Стръмната пътека затрудни възкачването на групата.
(история/политика)
- Възкачването на новия крал на престола бе отбелязано с тържества.
- Датата на неговото възкачване се счита за национален празник.
Синоними на възкачване
Как се пише възкачване
Грешни изписвания: въскачване, вазкачване, възкъчване, възкачвъне
Представката е въз-. При изговор се чува 'с' поради обеззвучаването пред 'к', но се пише 'з'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въз- + качвам
Представка 'въз-' (движение нагоре) + глагол 'качвам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възкачване на престола
- възкачване на връх
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
