Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изкачване

[iskɐt͡ʃˈvanɛ]

изкачване значение:

Какво е изкачване? Движение нагоре към по-високо място; преодоляване на височина.

1. (пряко) Движение нагоре към по-високо място; преодоляване на височина.
2. (преносно) Процес на напредък, развитие или издигане в йерархия.
Ударение
изкàчване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-кач-ва-не
Род
среден
Мн. число
изкачвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкачване

(пряко)
  • Изкачването на връх Мусала отне пет часа.
  • Стръмното изкачване измори туристите.
(преносно)
  • Бързото му изкачване в кариерата изненада всички.
  • Наблюдаваме изкачване на цените на имотите.

Антоними на изкачване

Как се пише изкачване

Грешни изписвания: искачване, изкачвани, йзкачване, изкъчване, изкачвъне
Пише се с з (представка из-), въпреки че се чува обеззвучено 'с' пред беззвучната 'к'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изкачвам
Образувано от глагола 'изкачвам' чрез наставката '-не'. Коренът е сродни с 'качвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкачване на стълби
  • скоростно изкачване
  • изкачване в йерархията

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.