възмъжалост
[vɐzmɐʒaɫost]
възмъжалост значение:
Какво е възмъжалост? Състояние на физическа и психическа зрялост, присъща на възрастен мъж; зрялост, укрепналост.
1. (пряко) Състояние на физическа и психическа зрялост, присъща на възрастен мъж; зрялост, укрепналост.
- Ударение
- възмъжа̀лост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-мъ-жа-лост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на възмъжалост
(пряко)
- По лицето му вече се четеше една сурова възмъжалост.
- Годините в армията придадоха на момчето необходимата възмъжалост.
Синоними на възмъжалост
Антоними на възмъжалост
Как се пише възмъжалост
Грешни изписвания: възмажалост, вазмъжалост, възмъжълост, възмъжалуст
Коренът на думата е 'мъж', затова се пише с 'ъ' и 'ж'. Представката е 'въз-'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възмъжал
Образувано от миналото свършено деятелно причастие 'възмъжал' (от глагола 'възмъжавам') + наставката '-ост' за образуване на абстрактни съществителни имена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- преждевременна възмъжалост
- физическа възмъжалост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
