възнисък
[vɐzˈnisɐk]
възнисък значение:
Какво е възнисък? Който е със сравнително нисък ръст; не много висок, но не и джудже.
1. (пряко) Който е със сравнително нисък ръст; не много висок, но не и джудже.
- Ударение
- възни'сък
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-ни-сък
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възниски
Примери за използване на възнисък
(пряко)
- През вратата влезе възнисък мъж с широкопола шапка.
- Оградата беше възниска и лесно я прескочихме.
Как се пише възнисък
Грешни изписвания: въснисък, въз-нисък, вазнисък, възнйсък, възнисак
Представката е въз-. Съгласно правилото за звучност пред звучен съгласен (н), 'з' се запазва и не се обеззвучава при писане.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:въз- + нисък
Образувано с префикса 'въз-', който в случая придава значение на проява на качеството в по-слаба, умерена степен (аналогично на 'понаболява' или 'възкъс').
Употреба
Чести словосъчетания:
- възнисък човек
- възнисък таван
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
