възпитаване
[vɐspiˈtavɐnɛ]
възпитаване значение:
Какво е възпитаване? Системен процес на формиране на личността, характера, навиците и ценностите на човек (обикновено дете).
1. (педагогика) Системен процес на формиране на личността, характера, навиците и ценностите на човек (обикновено дете).
2. (преносно) Създаване и развиване на определени качества, чувства или навици у някого.
- Ударение
- възпита̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възпитавания
Примери за използване на възпитаване
(педагогика)
- Възпитаването на децата изисква търпение и постоянство.
- Методи за правилно възпитаване.
(преносно)
- Възпитаване на чувство за отговорност у служителите.
Синоними на възпитаване
Как се пише възпитаване
Грешни изписвания: възпитавание, вазпитаване, възпйтаване, възпитъване, възпитавъне
Завършва на -не като стандартно отглаголно съществително. Префиксът е въз-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възпитавам
Отглаголно съществително от „възпитавам“. Глаголът е калка или заемка от руски (воспитать), като коренът е свързан със старобългарското „питати“ (храня). Първоначалният смисъл е „отхранване“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- домашно възпитаване
- нравствено възпитаване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
