култивиране
[kuɫtiˈvirɐnɛ]
култивиране значение:
Какво е култивиране? Обработване на почвата или отглеждане на селскостопански растения с цел добив.
1. (Земеделие) Обработване на почвата или отглеждане на селскостопански растения с цел добив.
2. (Биология/Микробиология) Развъждане на микроорганизми, клетки или тъкани в изкуствена хранителна среда.
3. (Преносно) Съзнателно развиване, усъвършенстване или подобряване на някакво качество, умение или навик.
- Ударение
- култивѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- кул-ти-ви-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- култивирания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на култивиране
(Земеделие)
- Култивирането на пшеница в този регион датира от хилядолетия.
- Започнаха масово култивиране на лавандула заради високата цена на маслото.
(Биология/Микробиология)
- Лабораторното култивиране на бактериите отнема 24 часа.
- Методът позволява култивиране на стволови клетки.
(Преносно)
- Учителят се стараеше за култивиране на любов към четенето у децата.
- Култивирането на добри обноски изисква време и постоянство.
Синоними на култивиране
Антоними на култивиране
Как се пише култивиране
Грешни изписвания: култевиране, колтивиране, култйвиране, култивйране, култивиръне
Думата се пише с у в първата сричка и и във втората и третата, следвайки корена на чуждицата (cult-).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:cultivare
От средновековен латински *cultivare* (обработвам), произлизащо от *cultus* (обработен, култивиран) – минало причастие на глагола *colo* (обработвам земя, почитам). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици (френски *cultiver*, немски *kultivieren*).
Употреба
Чести словосъчетания:
- култивиране на растения
- култивиране на навици
- култивиране на почвата
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
