възторженост
[vɐsˈtɔrjɛnost]
възторженост значение:
Какво е възторженост? Качество или състояние на човек, който изпитва силно въодушевление, възхищение и приповдигнато настроение.
1. (пряко) Качество или състояние на човек, който изпитва силно въодушевление, възхищение и приповдигнато настроение.
- Ударение
- възто̀рженост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-тор-же-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- възторжености
Примери за използване на възторженост
(пряко)
- Нейната възторженост беше заразителна за цялата публика.
- Той говореше с някаква детинска възторженост.
Синоними на възторженост
Антоними на възторженост
Как се пише възторженост
Грешни изписвания: възторженност, въсторженост, вазторженост, възтурженост, възторженуст
Думата се пише с едно н, тъй като е образувана от прилагателното възторжен + наставката -ост. Двойно 'н' се пише само ако прилагателното завършва на '-нен'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тръгъ (търг)
Производна дума от прилагателното 'възторжен', което идва от съществителното 'възторг'. Коренът е свързан със старобългарската дума за пазар и суматоха, която еволюира до значение на силно вълнение и изтръгване от обичайното състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- младежка възторженост
- излишна възторженост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
