възхвалител
[vɐzhvɐˈlitel]
възхвалител значение:
Какво е възхвалител? Лице, което възхвалява, прославя или пише похвали за някого или нещо; панегирист.
1. (книжовно) Лице, което възхвалява, прославя или пише похвали за някого или нещо; панегирист.
- Ударение
- възхвалѝтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-хва-ли-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възхвалители
Примери за използване на възхвалител
(книжовно)
- Той беше известен като най-големия възхвалител на новия режим.
- Авторът не искаше да бъде просто сляп възхвалител на миналото.
Синоними на възхвалител
Как се пише възхвалител
Грешни изписвания: въсхвалител, възфалител, вазхвалител, възхвълител, възхвалйтел
Префиксът е въз- (пред звучна съгласна или гласна, но в случая пред 'х' се запазва по морфологичен принцип, макар фонетично да се обеззвучава).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възхваля
Дериват от глагола 'възхваля' (хваля силно, прославям) и наставката за деятел '-тел'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ревностен възхвалител
- платен възхвалител
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
