Dumite-BG – онлайн речник за българския език

хвалител

[xvaˈlitɛl]

хвалител значение:

Какво е хвалител? Човек, който изказва похвали, възхвалява някого или нещо (често се използва с лек нюанс на прекаленост или ласкателство).

1. (книжовно) Човек, който изказва похвали, възхвалява някого или нещо (често се използва с лек нюанс на прекаленост или ласкателство).
Ударение
хвалѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
хва-ли-тел
Род
мъжки
Мн. число
хвалители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на хвалител

(книжовно)
  • Той беше голям хвалител на новия режим.
  • Около царя се бяха събрали множество хвалители и ласкатели.

Синоними на хвалител

Антоними на хвалител

Как се пише хвалител

Грешни изписвания: хвалетел, хвълител, хвалйтел

Образувано от основата на глагола хвали + -тел. Пише се с и.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:хваля
Производна дума от глагола 'хваля' със суфикса за деятел '-тел'.

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.