говорливост
[govorˈlivost]
говорливост значение:
Какво е говорливост? Склонност към много говорене; общителност, изразяваща се в чести разговори.
1. (характер) Склонност към много говорене; общителност, изразяваща се в чести разговори.
- Ударение
- говорлѝвост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- го-вор-ли-вост
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на говорливост
(характер)
- Нейната говорливост понякога уморяваше събеседниците ѝ.
- След няколко чаши вино, говорливостта му рязко се повиши.
Синоними на говорливост
Антоними на говорливост
Как се пише говорливост
Грешни изписвания: говорливозт, гуворливост, говурливост, говорлйвост, говорливуст
Думата завършва на наставката -ост, която винаги се пише със 'с' и 'т'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:говор
От корена 'говор' + наставката '-лив' (за склонност) + '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишна говорливост
- повишена говорливост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
