горняк
[gɔrnʲa'k]
горняк значение:
Какво е горняк? Студен вятър, който духа от планината или от запад (откъм 'горната' земя).
1. (метеорология / народен бит) Студен вятър, който духа от планината или от запад (откъм 'горната' земя).
2. (диалектно) Жител на планинските или горните райони на дадена местност.
3. (облекло) Вид горна дреха (остаряло или диалектно).
- Ударение
- горня'к
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гор-няк
- Род
- мъжки
- Мн. число
- горняци
Примери за използване на горняк
(метеорология / народен бит)
- Задуха ли горнякът, времето ще се развали.
- Горнякът свали температурата с десет градуса.
(диалектно)
- Той е горняк, не е свикнал на полския климат.
(облекло)
- Наметна стария си горняк и излезе.
Синоними на горняк
Антоними на горняк
Как се пише горняк
Грешни изписвания: гурняк
Пише се с 'о' в корена (от горе) и завършва на звучната съгласна 'к' (проверка: горняци).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:горе
Произлиза от наречието 'горе' или прилагателното 'горен', означаващо нещо, което идва отвисоко или от горната страна.
Употреба
Чести словосъчетания:
- студен горняк
- силен горняк
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
