Енциклопедия на българския език

грандомански

[ɡrɐndoˈmanski]

грандомански значение:

Какво е грандомански? Свързан с грандомания; който изразява или е плод на болезнен стремеж към величие, показност и преувеличена самооценка.

1. (психология/характер) Свързан с грандомания; който изразява или е плод на болезнен стремеж към величие, показност и преувеличена самооценка.
Ударение
грандома'нски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
гран-до-ман-ски
Род
мъжки
Мн. число
грандомански
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на грандомански

(психология/характер)
  • Неговият грандомански проект за небостъргач в селото фалира.
  • Тя се държа с грандоманско пренебрежение към останалите гости.

Антоними на грандомански

Как се пише грандомански

Образувано от грандоман + наставката -ски.

Етимология

Произход:Френски/Латински
Оригинална дума:grand + mania
Произлиза от 'грандоман' (човек с мания за величие), формирано от латинското 'grandis' (голям) и гръцкото 'mania' (лудост, страст). В българския език навлиза чрез западноевропейските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • грандомански амбиции
  • грандомански замисъл
  • грандомански маниери