гълчава
[ɡɐɫˈt͡ʃavɐ]
гълчава значение:
Какво е гълчава? Силен, безразборен шум от много гласове; врява, олелия.
1. (пряко) Силен, безразборен шум от много гласове; врява, олелия.
2. (разговорно) Кавга, разправия, скандал, съпроводени с викане.
- Ударение
- гълча̀ва
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- гъл-ча-ва
- Род
- женски
- Мн. число
- гълчави
Примери за използване на гълчава
(пряко)
- Откъм пазара се носеше голяма гълчава.
- Децата вдигнаха такава гълчава, че учителят не можеше да вземе думата.
(разговорно)
- В къщата им често се чуваше гълчава и скандали.
Антоними на гълчава
Как се пише гълчава
Грешни изписвания: гълчява, галчава, гълчъва
Пише се с ъ в корена и а след 'ч' (ч-то е винаги меко, но според правописа се пише 'а', а не 'я').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:гълча
От глагола *гълча* (хокам, вдигам шум) + наставка *-ава*. Сродна с диалектни форми за силен говор и шум.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вдигам гълчава
- страшна гълчава
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
