двоеточие
[dvoɛˈtɔtʃiɛ]
двоеточие значение:
Какво е двоеточие? Препинателен знак (:), който се поставя пред изброяване, пряка реч, пояснение или допълнение в изречението.
1. (граматика) Препинателен знак (:), който се поставя пред изброяване, пряка реч, пояснение или допълнение в изречението.
- Ударение
- двоето'чие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дво-е-то-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- двоеточия
Примери за използване на двоеточие
(граматика)
- След двоеточието следваше дълъг списък с имена.
- Учителят обясни кога се пише двоеточие и кога точка и запетая.
Как се пише двоеточие
Грешни изписвания: двуеточие, двойточие
Слято писане на сложна дума. Свързващата гласна е е, а не 'у' или 'й'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + точки
Сложена дума, калка (буквален превод) вероятно по модел на руското двоеточие или гръцкото dicolon. Съставена от основите за 'две' и 'точка'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- слагам двоеточие
- пиша двоеточие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
