двупосочност
[dvupoˈsɔt͡ʃnost]
двупосочност значение:
Какво е двупосочност? Качество или състояние на движение, действие или връзка, които се осъществяват в две срещуположни посоки или взаимно между две страни.
1. (общо) Качество или състояние на движение, действие или връзка, които се осъществяват в две срещуположни посоки или взаимно между две страни.
- Ударение
- двупосо̀чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дву-по-соч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- двупосочности
Примери за използване на двупосочност
(общо)
- Двупосочността на комуникацията е ключова за успеха на преговорите.
- Улицата беше тясна, но въпреки това имаше знаци за двупосочност на движението.
Синоними на двупосочност
Антоними на двупосочност
Как се пише двупосочност
Грешни изписвания: двупосочнозт, двопосочност, двупусочност, двупосучност, двупосочнуст
Думата завършва на наставката -ост, характерна за абстрактни съществителни от женски род. Пише се с т накрая.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + посока
Сложна дума, образувана от числителното 'две' и съществителното 'посока' с наставка '-ност' за образуване на абстрактно съществително име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- двупосочност на движението
- двупосочност на връзката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
