еднопосочност
[ɛdnopoˈsɔt͡ʃnost]
еднопосочност значение:
Какво е еднопосочност? Качество или състояние на движение или развитие само в една посока; липса на обратно действие или реципрочност.
1. (абстрактно) Качество или състояние на движение или развитие само в една посока; липса на обратно действие или реципрочност.
2. (техника/логистика) Характеристика на път или канал, позволяващ движение само в едната страна.
- Ударение
- еднопосо'чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ед-но-по-соч-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- еднопосочности (рядко)
Примери за използване на еднопосочност
(абстрактно)
- Еднопосочността на времето е фундаментален физичен принцип.
- В отношенията им се усещаше болезнена еднопосочност на чувствата.
(техника/логистика)
- Еднопосочността на улицата затрудняваше достъпа до магазина.
Синоними на еднопосочност
Антоними на еднопосочност
Как се пише еднопосочност
Грешни изписвания: еднупосочност, еднопусочност, еднопосучност, еднопосочнуст
Пише се слято. Двойно 'н' не се пише, тъй като наставката е '-ост', добавена към основата, завършваща на 'н' (еднопосочен -> еднопосочност).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:еднопосочен
Субстантивирано прилагателно 'еднопосочен' (едно + посока) чрез наставката за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- еднопосочност на комуникацията
- еднопосочност на времето
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
