дееспособност
[dɛɛspoˈsɔbnost]
дееспособност значение:
Какво е дееспособност? Призната от закона способност на едно физическо лице чрез свои лични действия да придобива права и да поема задължения (да сключва сделки, договори и др.).
1. (право) Призната от закона способност на едно физическо лице чрез свои лични действия да придобива права и да поема задължения (да сключва сделки, договори и др.).
2. (общо) Способност за извършване на дейност; активност и оперативност.
- Ударение
- дееспосо̀бност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-е-спо-соб-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на дееспособност
(право)
- Пълната дееспособност в България настъпва с навършване на 18-годишна възраст.
- Лицето беше поставено под запрещение поради липса на дееспособност.
(общо)
- Армията възстанови своята бойна дееспособност след ученията.
Синоними на дееспособност
Антоними на дееспособност
Как се пише дееспособност
Грешни изписвания: дейспособност, делеспособност, дееспусобност, дееспосубност, дееспособнуст
Пише се дее- (от старинната форма дея), а не дей-. Свързващата гласна е 'е'. Думата е слята.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дея + способност
Книжовна сложна дума, образувана от корена на глагола 'дея' (действам) и съществителното 'способност'. Вероятно калка на немското Handlungsfähigkeit или руското дееспособность.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна дееспособност
- ограничена дееспособност
- гражданска дееспособност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
