недееспособност
[nɛdɛɛspoˈsɔbnost]
недееспособност значение:
Какво е недееспособност? Правно състояние, при което едно лице е лишено от способността самостоятелно да извършва правни действия и да поема задължения поради възраст или психическо състояние.
1. (право) Правно състояние, при което едно лице е лишено от способността самостоятелно да извършва правни действия и да поема задължения поради възраст или психическо състояние.
2. (общо) Липса на способност или възможност за извършване на някаква дейност или работа.
- Ударение
- недееспосо́бност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- не-де-е-спо-соб-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на недееспособност
(право)
- Съдът постанови пълна недееспособност на лицето поради тежко психично заболяване.
- Поставянето под запрещение води до недееспособност.
(общо)
- Временната физическа недееспособност му попречи да участва в състезанието.
Синоними на недееспособност
Антоними на недееспособност
Как се пише недееспособност
Грешни изписвания: недеспособност, недеяспособност, недееспусобност, недееспосубност, недееспособнуст
Сложна дума, която се пише слято. Съдържа две е-та на границата между корена де- (от дея) и съединителната гласна или наставката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дееспособен
Отрицателна частица 'не-' + прилагателно 'дееспособен' + наставка '-ост'. Терминът е калка, вероятно повлияна от руската правна терминология.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пълна недееспособност
- частична недееспособност
- временна недееспособност
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
