делия
[dɛˈlijɐ]
делия значение:
Какво е делия? Войник от специална лека конница в османската армия, известен с храбростта и фанатизма си; телохранител на везир или паша.
1. (историческо) Войник от специална лека конница в османската армия, известен с храбростта и фанатизма си; телохранител на везир или паша.
2. (разговорно/фолклор) Човек с буен нрав, луда глава, безразсъдно смел юнак.
- Ударение
- дели'я
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-ли-я
- Род
- мъжки
- Мн. число
- делии
Примери за използване на делия
(историческо)
- Делиите препускаха пред основната войска, всявайки страх.
- Кърджалии и делии върлуваха по пътищата.
(разговорно/фолклор)
- Той е стар делия, от нищо не го е страх.
- Развика се като някой делия.
Синоними на делия
Антоними на делия
Как се пише делия
Грешни изписвания: дилия, делйя
Думата е заемка и се пише с е в първата сричка (делия).
Етимология
Произход:Турски
Оригинална дума:deli
От турската дума 'deli' (луд, безумен, смелчак). В исторически контекст се отнася за вид лека кавалерия в Османската империя, известна със своята безразсъдна храброст.
Употреба
Чести словосъчетания:
- луд делия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
