денотативен
[dɛnotɐˈtivɛn]
денотативен значение:
Какво е денотативен? Който се отнася до основното, пряко, речниково значение на думата, лишено от емоционални и стилистични отенъци; обективен.
1. (езикознание) Който се отнася до основното, пряко, речниково значение на думата, лишено от емоционални и стилистични отенъци; обективен.
- Ударение
- денотатѝвен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- де-но-та-ти-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- денотативни
Примери за използване на денотативен
(езикознание)
- Денотативното значение на думата „лисица“ е вид хищен бозайник, а не „хитър човек“.
- В научните текстове преобладава денотативната лексика.
Антоними на денотативен
Как се пише денотативен
Грешни изписвания: динатативен, денотативан, денутативен, денотътивен, денотатйвен
Думата следва правилата за транслитерация на латински корен *denot-*. Пише се с „е“ и „о“.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:denotare
От латински *denotativus*, произлизащо от *denotare* (отбелязвам, обозначавам). В българския език влиза чрез френски или немски като терминология в лингвистиката и логиката.
Употреба
Чести словосъчетания:
- денотативно значение
- денотативен смисъл
- денотативна структура
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
