пряк
[prʲak]
пряк значение:
Какво е пряк? Който свързва две точки по най-късия път, без извивки и отклонения.
1. (пространство) Който свързва две точки по най-късия път, без извивки и отклонения.
2. (отношения) Който се осъществява без посредници; непосредствен.
3. (характер) Който говори открито, без заобикалки; честен, откровен.
- Ударение
- пря̀к
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- пряк
- Род
- мъжки
- Мн. число
- преки
Примери за използване на пряк
(пространство)
- Тръгнахме по пряк път през гората.
- Няма пряка видимост към върха заради мъглата.
(отношения)
- Имаме пряк контакт с клиента.
- Това е пряко нарушение на правилата.
(характер)
- Той е пряк човек и казва всичко в очите.
- Харесвам прекия му изказ.
Как се пише пряк
Грешни изписвания: прек
Думата илюстрира правилото за променливото Я. В мъжки род ед.ч. се пише я (пряк), но в множествено число преминава в е (преки), защото сричката вече не е под ударение и след нея следва мека сричка.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*prękrъ
От праславянската форма *prękrъ, свързана с идеята за напречен, пресичащ. В старобългарски: прѣкъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пряк път
- пряка реч
- пряко предаване
- пряк началник
- пряк свободен удар
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
