Dumite-BG – онлайн речник за българския език

дефинитивен

[dɛfiniˈtivɛn]

дефинитивен значение:

Какво е дефинитивен? Който е окончателен и не подлежи на промяна или обсъждане; решителен.

1. (книжовно) Който е окончателен и не подлежи на промяна или обсъждане; решителен.
Ударение
дефинити́вен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
де-фи-ни-ти-вен
Род
мъжки
Мн. число
дефинитивни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дефинитивен

(книжовно)
  • Съдът излезе с дефинитивно решение по казуса.
  • Това е дефинитивният списък на участниците.

Синоними на дефинитивен

Антоними на дефинитивен

Как се пише дефинитивен

Грешни изписвания: дефенитивен, девинитивен, дефйнитивен, дефинйтивен, дефинитйвен

Думата се пише с две и в средата (дефинитивен), следвайки латинския оригинал dēfīnīre.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:definitivus
Заемка от латинското 'definitivus' (окончателен, определен), произлизащо от глагола 'definire' (ограничавам, определям). В българския език навлиза чрез френски (définitif) или немски (definitiv).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дефинитивно решение
  • дефинитивен отговор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.