дзен
[d͡zɛn]
дзен значение:
Какво е дзен? Школа в махаяна будизма, която набляга на интуитивното прозрение и медитацията (дзадзен) като път към просветлението, вместо на изучаването на свещени текстове и ритуали.
1. (религия / философия) Школа в махаяна будизма, която набляга на интуитивното прозрение и медитацията (дзадзен) като път към просветлението, вместо на изучаването на свещени текстове и ритуали.
2. (преносно / разговорно) Състояние на пълно спокойствие, баланс и непукизъм спрямо външния хаос.
- Част на речта
- съществително име, неопределима част на речта
- Сричкоделение
- дзен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на дзен
(религия / философия)
- Дзен будизмът оказва огромно влияние върху японската култура и изкуство.
- Практикуването на дзен изисква дисциплина и концентрация.
(преносно / разговорно)
- Въпреки напрежението в офиса, той запази пълен дзен.
- Опитвам се да постигна дзен, докато чакам в задръстването.
Синоними на дзен
Как се пише дзен
Грешни изписвания: зен
В българския език е утвърдена транскрипцията с дз, а не със з, въпреки че в западните езици е Zen.
Етимология
Произход:Японски
Оригинална дума:Zen (禅)
През японски (Zen), от китайски 'чан' (Chan), което произлиза от санскритската дума 'дхяна' (dhyāna), означаваща 'медитация' или 'съзерцание'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- дзен градина
- дзен учител
- дзен състояние
