диактричен
[diakriˈtit͡ʃɛn]
диактричен значение:
Какво е диактричен? Който служи за различаване. Отнася се за надредни, подредни или вътрередови знаци, които променят произношението или смисъла на буквата, към която са добавени.
1. (лингвистика) Който служи за различаване. Отнася се за надредни, подредни или вътрередови знаци, които променят произношението или смисъла на буквата, към която са добавени.
- Ударение
- диакрѝтичен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-а-кри-ти-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диакритични
Примери за използване на диактричен
(лингвистика)
- В българския език ударението има диакритична функция в някои случаи (напр. 'вълна̀' и 'въ̀лна').
- Френският език използва множество диакритични знаци.
Синоними на диактричен
Как се пише диактричен
Правилното изписване е диакритичен.
Грешни изписвания: диактричен, диякритичен, дйактричен, диъктричен, диактрйчен
Правилното изписване е диакритичен (от критика/критерий – различаване), а не диактричен.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:διακριτικός (diakritikos)
От старогръцки 'diakritikos' – 'който различава', от 'diakrinō' (разделям, различавам). В езикознанието терминът навлиза през западноевропейските езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диакритичен знак
- диакритична система
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
