дивачество
[diˈvat͡ʃɛstvo]
дивачество значение:
Какво е дивачество? Свойството да бъдеш див; липса на цивилизованост, култура или възпитание.
1. (пряко) Свойството да бъдеш див; липса на цивилизованост, култура или възпитание.
2. (пряко) Постъпка, която е характерна за дивак; груба, необмислена или варварска проява.
- Ударение
- дива̀чество
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ва-чест-во
- Род
- среден
- Мн. число
- дивачества
Примери за използване на дивачество
(пряко)
- Неговото дивачество отблъсна всички гости.
- В поведението им прозираше първобитно дивачество.
(пряко)
- Това, което направиха в парка, е пълно дивачество.
- Подобни дивачества са недопустими в съвременното общество.
Синоними на дивачество
Антоними на дивачество
Как се пише дивачество
Грешни изписвания: дивачесво, девачество, дйвачество, дивъчество, дивачеству
Думата се пише с и в първата сричка (проверка: див) и завършва на наставката -ество.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:див
Произлиза от прилагателното 'див' + наставките '-ач' и '-ество' за образуване на абстрактни съществителни, означаващи качество или състояние.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проява на дивачество
- пълно дивачество
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
