Енциклопедия на българския език

изстъпление

[istɐpˈlɛniɛ]

изстъпление значение:

Какво е изстъпление? Състояние на крайна възбуда, загуба на самоконтрол, буйство или ярост.

1. (психология) Състояние на крайна възбуда, загуба на самоконтрол, буйство или ярост.
2. (пряко) Жестока постъпка, насилие, зверство, извършено в състояние на неконтролируема ярост.
Ударение
изстъплѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-стъп-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
изстъпления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изстъпление

(психология)
  • В пристъп на изстъпление той започна да чупи всичко в стаята.
  • Религиозното изстъпление на тълпата беше плашещо.
(пряко)
  • Армията извърши множество изстъпления срещу мирното население.
  • Полицията спря уличните изстъпления.

Антоними на изстъпление

Как се пише изстъпление

Пише се с з (представка из-) и с (корен стъп-), като двете съгласни се запазват. Гласната в корена е ъ.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из + стъпвам
Калка на гръцкото 'ekstasis' (излизане извън себе си). Образувано от 'из-' (навън) и корен, свързан с 'стъпвам' (излизам от границите на нормалното поведение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • падам в изстъпление
  • кървави изстъпления