диканя
[diˈkanʲɐ]
диканя значение:
Какво е диканя? Примитивно земеделско оръдие за вършитба, състоящо се от дървена плоскост (подобна на шейна), чиято долна повърхност е обсипана с остри парчета кремък или метални шипове. Тегли се от впрегатен добитък върху разстланите снопи, за да се орони зърното и да се нареже сламата.
1. (етнография / земеделие) Примитивно земеделско оръдие за вършитба, състоящо се от дървена плоскост (подобна на шейна), чиято долна повърхност е обсипана с остри парчета кремък или метални шипове. Тегли се от впрегатен добитък върху разстланите снопи, за да се орони зърното и да се нареже сламата.
- Ударение
- дика̀ня
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ди-ка-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- дикани
Примери за използване на диканя
(етнография / земеделие)
- На хармaна воловете бавно теглеха тежката диканя.
- Дядо ми се возеше прав на диканята, за да я притиска с тежестта си.
Синоними на диканя
Как се пише диканя
Грешни изписвания: диканиа, деканя, Дйканя, Дикъня
Думата се изписва с и в първата сричка. В края завършва на -я (променливо 'я'), което в множествено число преминава в -и (дикани).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:τυκάνη (tykánē)
Заета от средногръцката дума τυκάνη (сечиво за вършитба), която произлиза от глагола τεύχω (изработвам, правя). В българския език думата навлиза като термин за специфично земеделско оръдие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- тегля диканя
- карам диканя
- кремък за диканя
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
