димка
[ˈdimkɐ]
димка значение:
Какво е димка? Пиротехническо средство (граната, шашка или снаряд), което при възпламеняване отделя гъст, непрозрачен дим. Използва се за маскировка, сигнализация или при безредици.
1. (военно дело / пиротехника) Пиротехническо средство (граната, шашка или снаряд), което при възпламеняване отделя гъст, непрозрачен дим. Използва се за маскировка, сигнализация или при безредици.
2. (земеделие) Огън от влажна слама или специални материали, който се пали в овощни градини, за да се предпазят цветовете от пролетно измръзване чрез задимяване.
3. (разговорно) Лъжлива новина или отвличаща маневра, целяща да заблуди общественото мнение (метафорична употреба).
- Ударение
- ди'мка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дим-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- димки
Примери за използване на димка
(военно дело / пиротехника)
- Войниците хвърлиха димка, за да прикрият отстъплението си.
- На стадиона запалянковците запалиха димки и мачът беше прекъснат.
(земеделие)
- Стопаните запалиха димки в градините заради очакваната слана.
(разговорно)
- Това изказване беше просто медийна димка за отвличане на вниманието.
Синоними на димка
Как се пише димка
Грешни изписвания: димкъ, дймка
Думата се пише с а в края, тъй като е съществително име от женски род. Проверката се прави чрез членуване: димката.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:дим
Произлиза от съществителното 'дим' с добавяне на наставката за умалителност или предметност '-ка'. Коренът е със славянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- пускам димка
- хвърлям димка
- цветна димка
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
